понеделник, 9 юли 2012 г.

Als das Kind Kind war

Когато детето беше дете,
то ходеше и махаше с ръце,
искаше този ручей да е река,
а реката порой
и тази локва да бъде море.

Когато детето беше дете,
то не знаеше, че е дете,
всичко му даваше душа
и всички души бяха една.

Когато детето беше дете,
то нямаше мнение за каквото и да било,
и никакви навици,
седеше често с кръстосани крака,
скачаше и хукваше нанякъде,
имаше близнат кичур
и не правеше физиономии,
когато го снимаха.

Когато детето беше дете,
бяха дните на тези въпроси:
Защо аз съм аз, а не ти?
Защо съм тук, а не там?
Кога започва времето и къде свършва пространството?
Животът тук не е ли само сън?
Това, което виждам и чувам,
и подушвам,
то не е ли само илюзия
от света отпреди този свят?
Знаем за злото и хората, но тогава,
има ли наистина зло?
Как така, този, който съм аз,
го нямаше преди да стана аз,
и как някой ден този, който съм аз,
повече няма да бъде аз?

Когато детето беше дете,
се задавяше със спанак, грах, оризови сладкиши
и варен карфиол,
а сега яде всичко,
не само защото
така трябва.

Когато детето беше дете,
веднъж се събуди в чуждо легло,
а сега това се случва доста по-често.
Повечето хора изглеждаха красиви,
а сега, по някаква щастлива случайност,
само няколко.
 То имаше ясна представа за Рая,
а сега само се досеща.
 Не можеше да схване Нищото
и до ден днешен потръпва от него.

Когато детето беше дете,
играеше със страст,
и сега я има колкото тогава,
но само когато се впусне в работа.
Достатъчни му бяха ябълка и малко хляб,
достатъчни са и сега.
Ягоди пълнеха шепите му
както само ягодите могат,
и все още са там.
Пресните орехи караха езика му да изтръпва,
и все още го правят.
На всеки връх мечтаеше за по-висок,
във всеки град – за по-голям,
и все така е сега.
Гонеше черешите
по най-високите дървета
със радост, присъща му и днес,
срамуваше се от непознати,
срамува се дори сега.
Чакаше първия сняг
и все още го чака.

Когато детето беше дете,
хвърли пръчка като копие, по едно дърво.
Тя все още трепти там.


От филма Wings Of Desire на Wim Wenders.
Преводът е на Павлина Александрова.

Няма коментари:

Публикуване на коментар